Болест ли е съзависимостта?

Някои специалисти смятат, че не е. Според тях, това е нормална реакция спрямо абнормни личности. Други пък твърдят, че съзависимостта е болест, при това хронична и прогресираща. Според тази концепция съзависимите желаят и се нуждаят от болни хора около себе си, за да се чувстват щастливи по един нездрав начин. Съпругата на алкохолика е трябвало да се омъжи именно за такъв човек и го е избрала тъкмо защото несъзнателно е смятала, че той е алкохолик.

Нормално е да се опитваме да предпазим и да помогнем на хората, които обичаме. Нормално е също така да бъдем повлияни и да реагираме по някакъв начин на проблемите на околните. Колкото по-сериозен е проблемът и колкото по-дълго остава нерешен, толкова по-голямо влияние ни оказва и по-бурно реагираме.

Особено важна тук е думата реагирам. Независимо как подхождате към съзависимостта, как я дефинирате и от какви методологически позиции се опитвате да я диагностицирате и лекувате, тя си остава предимно реактивен процес. Съзависимите най-вече реагират. Често пъти реакцията им е несъответна – по-остра или по-слаба от необходимото. Те обаче рядко действат. Съзависимите реагират на проблемите, болките, живота и поведението на другите. Реагират на собствените си проблеми, болки и поведение. В много случаи реакциите им са предизвикани от стреса и несигурността от това да живееш или да растеш сред алкохолизъм и други проблеми. Нормално е човек да реагира на стреса. Не е ненормално, но изисква героични усилия и е важно за самото ни оцеляване да се научим не да реагираме, а да действаме по някакъв по-здравословен начин. За тази цел обаче повечето от нас се нуждаят от помощ.

Сериозна причина съзависимостта да бъде смятана за болест е нейният прогресиращ ход. Колкото повече се влошава състоянието на хората около нас, толкова по-енергично реагираме ние. Това, което в началото е било леко безпокойство, може да доведе до изолация, депресия, емоционално или соматично заболяване и дори до мисли за самоубийство. Отключва се верижна реакция и нещата бързо се влошават. Може би съзависимостта не е болест, но тя е в състояние да ни разболее, както и да попречи на хората около нас да се възстановят.

Друга причина съзависимостта да бъде смятана за болест е фактът, че характерният за нея модел на поведение – както повечето себеразрушителни схеми на действие, – се превръща в навик. Хората повтарят обичайни действия, без да се замислят. По този начин навиците заживяват свой собствен живот.

Каквито и проблеми да има другият човек, съзависимостта отключва стереотипна система от мисли, чувства и начини на действие спрямо себе си и околните, които могат да ни причинят болка. Съзависимото поведение и навици са себеразрушителни. Често пъти ние реагираме спрямо хора, които се опитват да съсипят живота си, като се научаваме да съсипваме самите себе си. Тези навици могат да станат причина за започване или поддържане на някакви опустошителни връзки, които от самото начало са обречени на провал. Заучените схеми на поведение са в състояние да провалят взаимоотношения, които иначе биха се развивали добре. Те може да станат причина да не успеем да живеем спокойно и щастливо с най-важния човек в живота си – със самите себе си.

Съзависимото поведение изхожда от единствената личност, която всеки от нас е способен да контролира, единствената личност, която сме в състояние да променим – себе си. Следователно, всичко това си е наш проблем.