ВАШИТЕ НЕЗАВИСИМИ СТЪПКИ ОТ СЪЗАВИСИМОСТТА

Ако човек, склонен към съзависимост, се окаже в близки отношения със зависим човек, било то алкохолик, наркоман, хазартно зависим и др., тогава съзависимостта се превръща в болест. Без терапия съзависимостта напредва с течение на времето и прави невъзможно човек да изгради нормални отношения с други хора. Не позволявайте на другите да се възползват от вашите чувства и любов! Започнете сега с Програмата от 12 стъпки Тази програма ще ви предостави възможността да обичате себе си и другите, вместо да ги спасявате и да бъдете спасявани. Направете вашите независими стъпки от съзависимостта

Признаваме, че сме безсилни да се справим с проблемното поведение на другия, с неговата зависимост – алкохолна , наркотична, хазартна, компютърна. Признаваме, че животът ни е станал неуправляем.
Тази стъпка е много важна и трудна. Неслучайно тя е първата стъпка. Тук ни е довела най-вече борбата със самите себе си за признаването на съответния проблем – безсилието пред алкохолизма или хазартна зависимост на любимия човек например.
Тъкмо тук ние преставаме да се съпротивляваме пред истината. До този момент сме се опитвали да направим невъзможното. Но сега вече си даваме сметка за това и взимаме разумното решение да престанем с опитите си да вършим нещо, което няма начин да извършим, независимо какви усилия полагаме.
Признавайки безсилието си пред онова, над което наистина нямаме никаква власт, ние се сдобиваме със сила, която си е наша по право – силата да променим самите себе си и собствения си живот.
Търсим помощ от специалист.
Всеки има право на личен живот и щастие. Убеждаваме се, че сила по-висша от нас може да ни възвърне равновесието.
Работим с ограничаващите ни вярвания и преодоляване на собствените ни предрасъдъци. Трябва да заменим съмнението с доверие към живота. Необходимо е да отделим време и да запишем какви са нашите вярвания по отношение на здраве, взаимоотношения, живот, Бог. Ако те са негативни е необходимо да ги преработим в позитивни.
Използваме личното местоимение Аз и позитивна форма:
„Аз съм дошъл на този свят за любов и щастие.“ , „Имам планове и намерения, които да осъществя.“
Ние сме духовни същества и имаме нужда от духов¬на програма. Дванадесетте стъпки удовлетворяват именно духовните ни потребности. Тук не става въпрос за религия, не случайно използвах думата духовна. Ние сме тук, за да живеем, докато ни е писано, и всеки от нас трябва да следва собствения си път.
Решаваме да предадем волята и живота си в ръцете на Бог, така, както Го разбираме. Избираме да се доверим на Висша сила и да повярваме, че имаме право на щастие.
Необходимо е да подредим духовния си живот и преосмислим ценностната си система. Да се упражняваме да не се бунтуваме и блъскаме в стени, а да приемаме загубите. Да се научим да изоставяме желанията си и да приемаме уроците на живота с благодарност. В тази стъпка изграждаме мост между небето и земята.
Трябва да вярваме, дори и да сме атеисти, че няма да бъдем изоставени, сами с проблема си, а има Висша сила, която може да ни помогне, стига да го пожелаем.
Най-вълнуващото в тази стъпка е, че предприемане¬то й означава наличие на някаква цел и определен житейс¬ки план – велик, чудесен, най-вероятно интересен и смис¬лен план, съобразен с нуждите, желанията, стремежите, способностите, дарбите и чувствата на всеки от нас.
Премисляме дълбоко, сериозно и честно досегашното си поведение и си правим смела морална равносметка.
Преставаме да се вглеждаме единствено в околните и отправяме поглед към себе си. Полагаме усилие да открием слабостите си. Самоанализът включва обзор на личните взаимоотношения. Даваме си сметка какви са собствените ни недостатъци и положителни качества, след което записваме наблюденията си в дневник. Може да го наречем : „ Дневник на моите добродетели и недостатъци.”
Трябва да се вгледаме безстрашно в себе си, без самоомраза или самоосъждане, а с любов, честност и загриженост за собствената личност. Възможно е дори да открием, че истинският ни нравствен проблем се състои в това, че не се обичаме достатъчно или дори че се мразим. Налага се да стигнем до корена и на всички останали проблеми, включително и чувството на вина. Трябва да се вгледаме и в положителните си качества, да обърнем внимание на болката и гнева си. Предприемаме цялостно изследване на личността си и на ролята, която играем в собствения си живот. По този начин ще успеем да се разтоварим от заслуженото чувство за вина, да премахнем незаслужената вина, да приемем всичко онова, което наричаме собствена личност и да поставим началото на израстването и промяната.
Готовността да се предприеме самоанализ носи светлина и нова увереност.
Признаваме и назоваваме проблема пред друг човек.

„Аз съм съзависим и в моето семейство има зависим от алкохол, хазарт, наркотици…..“
„Имам нужда от специализирана помощ.“
Признаваме пред Бога, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на своя проблем, болка и страдание.
Изповедта е благотворна за душата. Нищо не може да се сравни с нея. Оттук нататък вече няма нужда да се крием. Споделяме своите най-ужасни и срамни тайни с човек, който е вещ в изслушването на признанията от петата стъпка. Казваме на някого колко засегнати и ядосани се чувстваме. Някой ни изслушва. Някой е загрижен за нас. Получаваме прошка и раните започват да заздравяват. Самите ние прощаваме. Ето защо тази стъпка е толкова освобождаваща.

Време е да поработим върху мисловните си нагласи и отстраним недостатъци от характера си.

На този етап вече си даваме сметка, че някои от нещата, които сме вършили са причинявали болка на нас самите, а вероятно и на други хора. Решаваме, че вече сме готови да поемем риска и да се освободим от остарелите нагласи и модели на поведение. Вече сме готови да се променим и дори да окажем съдействие в този обновителен процес.
Напълно готови сме да поемем по пътя на духовното развитие, което ще отстрани всички тези недостатъци на характера ни.

Работим върху освобождаването от недостатъците си и се молим за смирение.
Изучаваме силните си и слаби страни за да постигнем нашата цялостност. Това ще доведе до приемане на нашата личност. Приемане на другите и смиреност. Какво представлява смирението? Какво може да означава то за нас? Пътят към истинската свобода на човешкия дух. Необходимо средство за оцеляване. Неуспехи и нещастия, преобразени благодарение на смирението. Сила, идваща от слабостта. Болката е цената, която трябва да платим, за да започнем нов живот. Стъпка Седма е промяна в отношението ни, която ни позволява да излезем от себе си, да се погледнем отстрани за да продължим по пътя на духовното израстване.
Съставяме списък на всички хора, на които по някакъв начин сме навредили, и проявяваме готовност да се реваншираме на всеки от тях.
Важната дума тук е готовност, свързана със смирението. Не забравяйте да включите самите себе си в списъка. Това е нашият шанс да се освободим от чувството за вина. Тази стъпка е много важна част от един инструмент, с който ще разполагаме през целия си живот, така че да не ни се налага да изпитваме чувство за вина.
Правим всичко възможно, за да се извиним и реваншираме на тези хора, освен когато това може да ги нарани или да навреди на някой друг.
Това е проста стъпка, но изключително трудна. Понякога най-простите неща са в състояние да ни направят щастливи. Да действаме!
Продължаваме да се самоизследваме и когато открием, че сме сгрешили, открито си го признаваме.
Продължаваме зорко да се самонаблюдаваме, като ежедневно оценяваме поведението си. Даваме си ясна сметка какво харесваме в себе си, кои неща сме свършили правилно и добре. След това се поздравяваме, изпитваме задоволство и благодарим на Бога. Преценяваме какво от нещата, които правим, не харесваме, след което откриваме начин да го приемем и да се погрижим за него без да изпитваме ненавист към себе си. Тъкмо това е трудният момент – да успеем да си признаем, ако открием, че сме сгрешили. При положение, че сме преминали осма и девета стъпка и сме се освободили от чувството си за вина, ние ще знаем кога е нужно да кажем: „Сгреших” и „Съжалявам за това”.
Чрез молитва, медитация и размишления се променяме ежедневно с упованието във Висшата сила или Бог, така, както Го разбираме.
Молим се единствено да узнаем волята Му и да получим възможност да я изпълним. Редовното и своевременно използване на тази стъпка ще ни води към успех през целия ни живот. За успешното й прилагане е необходимо да си дадем сметка за разликата между предъвкване наум и размишление. Освен това трябва да решим дали вярваме, че Бог е добронамерен към нас.
Отпуснете се. Отделете се. Медитирайте. Отдайте се на молитва. Размишлявайте. Попитайте Го какво иска да направите. Помолете Го да ви предостави възможността да го извършите. След това оставете нещата сами на себе си и наблюдавайте какво ще се случи. В повечето случаи волята Му е свързана с един целесъобразен, разумен подход към живота. Случва се да се натъкнем и на някоя изненада. Научете се да се доверявате на Висшата сила, на която сте поверили живота си. Стремете се да си давате сметка за начина, по който Той действа с нас. Научете се да си имате доверие. Бог действа и чрез нас самите.
Събудили духовното в себе си като резултат от предишните стъпки, ние се опитваме да предадем това послание и на околните, както и да прилагаме усвоените принципи в собствените си дела.
Достигаме вътрешното равновесие , към което се стремим. Ще се пробудим духовно. Ще се научим да се грижим за духовната си същност (не говоря за религиозност, макар че и това е част от живота ни).
Тази програма ще ни предостави възможността да обичаме себе си и другите, вместо да ги спасяваме и да бъдем спасявани. Предаването на посланието не означава, че ще се превърнем в проповедници. Идеята е, че животът ни ще се превърне в светлина и ние ще се научим как да я разпространяваме. Към която и област от живота си да приложим тази програма, тя ще даде резултати.

Проблеми

Какво представлява съзависимостта?

Сьзависим е онзи, който е позволил да бъде повлиян от поведението на друг човек и е обсебен от идеята да контролира поведението на този човек.

Кой страда от нея ?

Съзависимите хора показват следните черти и поведение:

  1. Несигурност
  2. Упражняване на контрол
  3. Съмнение в себе си

Болест ли е съзависимостта?

Някои специалисти смятат, че не е. Според тях, това е нормална реакция спрямо абнормни личности. Други пък твърдят, че съзависимостта е болест, при това хронична и прогресираща. Според тази концепция съзависимите желаят и се нуждаят от болни хора около себе си, за да се чувстват щастливи по един нездрав начин.

Етапи, през които преминава съзависимата личност

Обикновено човекът е отраснал в разстроено семейство и е усвоил правилото, че „грижата” за другите е мярка за собствената ценност.

Как да преодолеем съзависимостта?

Какво трябва да направим, ако чувстваме, че друг човек е центърът на нашия свят, че той е причината за съществуването ни и без него не можем да продължим в живота? Можем ли да преодолеем съзависимостта? Отговорът на последния въпрос е: „Да, можем“.

Характеристики на съзависимостта

  1. Свръхзагриженост
  2. Ниска самооценка
  3. Обсебващи мисли
  4. Контролиране
  5. Отричане
  6. Зависимост
  7. Неустойчиви граници
  8. Прогресиращ ход