ВАШИТЕ НЕЗАВИСИМИ СТЪПКИ ОТ СЪЗАВИСИМОСТТА

Работим с ограничаващите ни вярвания и преодоляване на собствените ни предрасъдъци. Трябва да заменим съмнението с доверие към живота. Необходимо е да отделим време и да запишем какви са нашите вярвания по отношение на здраве, взаимоотношения, живот, Бог. Ако те са негативни е необходимо да ги преработим в позитивни.
Използваме личното местоимение Аз и позитивна форма:
„Аз съм дошъл на този свят за любов и щастие.“ , „Имам планове и намерения, които да осъществя.“
Ние сме духовни същества и имаме нужда от духов¬на програма. Дванадесетте стъпки удовлетворяват именно духовните ни потребности. Тук не става въпрос за религия, не случайно използвах думата духовна. Ние сме тук, за да живеем, докато ни е писано, и всеки от нас трябва да следва собствения си път.

Необходимо е да подредим духовния си живот и преосмислим ценностната си система. Да се упражняваме да не се бунтуваме и блъскаме в стени, а да приемаме загубите. Да се научим да изоставяме желанията си и да приемаме уроците на живота с благодарност. В тази стъпка изграждаме мост между небето и земята.
Трябва да вярваме, дори и да сме атеисти, че няма да бъдем изоставени, сами с проблема си, а има Висша сила, която може да ни помогне, стига да го пожелаем.
Най-вълнуващото в тази стъпка е, че предприемане¬то й означава наличие на някаква цел и определен житейс¬ки план – велик, чудесен, най-вероятно интересен и смис¬лен план, съобразен с нуждите, желанията, стремежите, способностите, дарбите и чувствата на всеки от нас.

Преставаме да се вглеждаме единствено в околните и отправяме поглед към себе си. Полагаме усилие да открием слабостите си. Самоанализът включва обзор на личните взаимоотношения. Даваме си сметка какви са собствените ни недостатъци и положителни качества, след което записваме наблюденията си в дневник. Може да го наречем : „ Дневник на моите добродетели и недостатъци.”
Трябва да се вгледаме безстрашно в себе си, без самоомраза или самоосъждане, а с любов, честност и загриженост за собствената личност. Възможно е дори да открием, че истинският ни нравствен проблем се състои в това, че не се обичаме достатъчно или дори че се мразим. Налага се да стигнем до корена и на всички останали проблеми, включително и чувството на вина. Трябва да се вгледаме и в положителните си качества, да обърнем внимание на болката и гнева си. Предприемаме цялостно изследване на личността си и на ролята, която играем в собствения си живот. По този начин ще успеем да се разтоварим от заслуженото чувство за вина, да премахнем незаслужената вина, да приемем всичко онова, което наричаме собствена личност и да поставим началото на израстването и промяната.
Готовността да се предприеме самоанализ носи светлина и нова увереност.

Изучаваме силните си и слаби страни за да постигнем нашата цялостност. Това ще доведе до приемане на нашата личност. Приемане на другите и смиреност. Какво представлява смирението? Какво може да означава то за нас? Пътят към истинската свобода на човешкия дух. Необходимо средство за оцеляване. Неуспехи и нещастия, преобразени благодарение на смирението. Сила, идваща от слабостта. Болката е цената, която трябва да платим, за да започнем нов живот. Стъпка Седма е промяна в отношението ни, която ни позволява да излезем от себе си, да се погледнем отстрани за да продължим по пътя на духовното израстване.

Важната дума тук е готовност, свързана със смирението. Не забравяйте да включите самите себе си в списъка. Това е нашият шанс да се освободим от чувството за вина. Тази стъпка е много важна част от един инструмент, с който ще разполагаме през целия си живот, така че да не ни се налага да изпитваме чувство за вина.

Това е проста стъпка, но изключително трудна. Понякога най-простите неща са в състояние да ни направят щастливи. Да действаме!

Продължаваме зорко да се самонаблюдаваме, като ежедневно оценяваме поведението си. Даваме си ясна сметка какво харесваме в себе си, кои неща сме свършили правилно и добре. След това се поздравяваме, изпитваме задоволство и благодарим на Бога. Преценяваме какво от нещата, които правим, не харесваме, след което откриваме начин да го приемем и да се погрижим за него без да изпитваме ненавист към себе си. Тъкмо това е трудният момент – да успеем да си признаем, ако открием, че сме сгрешили. При положение, че сме преминали осма и девета стъпка и сме се освободили от чувството си за вина, ние ще знаем кога е нужно да кажем: „Сгреших” и „Съжалявам за това”.

Молим се единствено да узнаем волята Му и да получим възможност да я изпълним. Редовното и своевременно използване на тази стъпка ще ни води към успех през целия ни живот. За успешното й прилагане е необходимо да си дадем сметка за разликата между предъвкване наум и размишление. Освен това трябва да решим дали вярваме, че Бог е добронамерен към нас.
Отпуснете се. Отделете се. Медитирайте. Отдайте се на молитва. Размишлявайте. Попитайте Го какво иска да направите. Помолете Го да ви предостави възможността да го извършите. След това оставете нещата сами на себе си и наблюдавайте какво ще се случи. В повечето случаи волята Му е свързана с един целесъобразен, разумен подход към живота. Случва се да се натъкнем и на някоя изненада. Научете се да се доверявате на Висшата сила, на която сте поверили живота си. Стремете се да си давате сметка за начина, по който Той действа с нас. Научете се да си имате доверие. Бог действа и чрез нас самите.

Достигаме вътрешното равновесие , към което се стремим. Ще се пробудим духовно. Ще се научим да се грижим за духовната си същност (не говоря за религиозност, макар че и това е част от живота ни).
Тази програма ще ни предостави възможността да обичаме себе си и другите, вместо да ги спасяваме и да бъдем спасявани. Предаването на посланието не означава, че ще се превърнем в проповедници. Идеята е, че животът ни ще се превърне в светлина и ние ще се научим как да я разпространяваме. Към която и област от живота си да приложим тази програма, тя ще даде резултати.